Produced by Snezhina Gileva
Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на36 години. Родното му градче, Грасдорф, е скътано в една гънка отросните поли на Харц, оная величествена планина, която лежи като миласянка на душата му и която нему е по сърце да възпява в своите песни.Цял ред години го познавам аз, както познавам себе си, и макар помеждуни често да е минавала черна котка - ний сме си и до ден днешен интимнии добри приятели. И това, което аз зная и ще кажа за него, той сам щего подпише.
Олаф е издънка на видна фамилия и драго му е, дето е тъй, без да правиот това какъвто и да е капитал. Както за себе си, тъй и за фамилията, счието име се кити, той не обича май да говори. Твърде рядко се отпущада спомене само нещо за баща си - между другото, и как той често енатяквал, че пише нескопосни стихове, може би с омисъл така да гоподсети да си учи уроците. Неговите уши са май длъжки и той обясняватова не като знак на особно благоволение на природата, а катосвидетелство за особното внимание на учителите му към тях: те са гидърпали безмилостно в надежда да измъкнат през тях упорития му мързел.Това е единствената негова печала от училището.
Едничко, що му се е удало още през детинство, да изучи както тряба, тое отечествената география. И то по твърде прост начин. Баща му, катоучител, журналист и народен трибун, е бил принуждаван (порадиопърничавостта си и изключителните обстоятелства на онова време) даскита от град на град, където и жена и деца са вървели подире му. Потоя начин бъдащия поет се е запознавал пряко с всички баирища, прикоито тия градове са настанени, газил и къпал се е по цели дни в сумареки, а горските шубраци, скали и пещери са му дошепвали дивнитеприказки, с които домашните ратайкини са дразнили всяка вечертрепетното му въображение. Все от ония дни е и интимното му познанствос родното слънце; и макар че той сега се спогажда по-добре с нощта,цалувките на негова пръв интимен познайник и до днес още личат налицето му - черно, като лице на някой фараонов потомък. Аз вярвам, чена стария ван Гелдерн ще е било драго да гледа такъв пакостник, какъвтое бил Олаф, и по него да си спомня свое!
то детинство.
Стария необезветвен от бурите дъб ще е усещал може би, че изникналия отсемето му младок няма да го посрами с израста си; дори при сгоденслучай той сам е тласкал и явно и покрито тоя му израст. Така, когатоза родния край на нашия поет настанаха усилни дни (1881 год.) и баща мубиде грабнат една нощ от полицейските вълци - бдители на общественияред - и отведен на заточение, на Олафа се падна да чуе свети бащинидуми: "Кога отраснеш, бъди като баща си; не се бой от вълци!" Нокрушата беше паднала и тъй под крушата. Тя - когато и ней дойде време -показа колко е опърничава: - инак не би преседнала на толкова гърла!Като баща си, той често обича да мисли не като другите, и не само дамисли, а и говори, що му е на сърце. За неприятностите от това малко гое еня: може би защото предпочита приятността - да реже с ножът,изострен на бащино точило, и така да не пречи, а да дава свободенразмах на своя натюрел. Честолюбив, той не ще и да знай, че ония, начийто гърла пресяда, ще го!
сметнат за самилюбец. Не е чудно и да е такъв, понеже е творец, икакто всичките негови добри колеги гали в душата си звярът наотвращението към светите чувства на филистрите, към скрижалнитезаповеди на чичо Сноба. Бащино наследство е у него обичта му към всичкодостойно за обич; а при друго едно наследство - светата злоба - нашиятпоет се е постарал да попритури и от себе си нещичко. Това, щоизповядват обикновено хероите на словото, е и негова изповед: гневът емерило на моята любов! И горд е той не на ш